Mar 31, 2007, 12:13 AM

Страхувам се 

  Poetry
479 0 1
Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат...
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от черния сумрак...
Страхувам се отново да мечтая...
предавали са ме мечти...
Страхувам се да пророня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх.
Нямам сили с него да се боря...
той няма мислост... задушава ме...
Със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята нищожна воля...

© Ди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Човешко е да се изпитва страх. Но трябва полека да се освобождаваш от него.
    Хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??