Jul 18, 2006, 10:52 AM

Страхът 

  Poetry
896 0 6
Страхът е неотлъчно в нас
и аз до болка се страхувам.
Дори когато смея се на глас
притихнал страх, прикривам.
Не съм сгрешила, грях е този страх
приспиващ в мен онази сила,
да се преборя с подтискащата власт
на страха прекършената воля.
Не искам мен да покорява ,неговата сила
и с болката да ме притиска , да ме смила!
Началото на мъдростта е страх от Бога,
но не страхът да имаш човешка, своя воля! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??