18 jul 2006, 10:52

Страхът 

  Poesía
894 0 6
Страхът е неотлъчно в нас
и аз до болка се страхувам.
Дори когато смея се на глас
притихнал страх, прикривам.
Не съм сгрешила, грях е този страх
приспиващ в мен онази сила,
да се преборя с подтискащата власт
на страха прекършената воля.
Не искам мен да покорява ,неговата сила
и с болката да ме притиска , да ме смила!
Началото на мъдростта е страх от Бога,
но не страхът да имаш човешка, своя воля! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??