Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши?
Не те ли плаши всяка форма, всеки глас,
страхувам се дори от спомените наши,
страхувам се да съм сама във късен час.
Страхувам се така, както луната
страхува се от идването на деня,
и както всяка сянка се бои от светлината,
страхувам се сама напреде да вървя. ...