Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По ме е страх от туй да няма страх.
Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
но суетата... тя си е до гроб.
Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта.
Страхувам се, дори когато
ще се наложи сам аз пътя си да извървя. ...