kolonal (Васил)
12 5
27 янв. 2009 г., 23:28

Страхът 

  Поэзия
551 0 3
 

Страхът за мен е нещо непривично.

Шегувам се. И мене ме е страх.

Да се страхуваш даже е логично.

По ме е страх от туй да няма страх.

 

Страхувам се, признавам си, от самотата.

От липсата на истинска любов.

Страхувам се дори от суетата,

но суетата... тя си е до гроб.

 

Страхувам се от болката, от нищетата.

От мъката на хората и от смъртта.

Страхувам се, дори когато

ще се наложи сам аз пътя си да извървя.

 

Страхувам се от болните амбиции.

От гадните невежи ме е страх.

Нещастни, злостни, гнусни коалиции,

от тях, от тях най-много ме е страх.

 

Страхувам се от глупавите хора.

От хора обградени със лъжи.

От лудите, че нямат те умора.

Защото луд умора няма, само се поти.

 

Но стига толкова, страхът е необхватен.

С две думи няма как да се опише.

Повярвайте ми, всички се страхуват,

ала при някои страхът мирише.

© Васил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това беше най-първият ми опит за стихоплетство.
  • хубаво е Васко,но на моменти римата ти куца
  • "Защото луд умора няма, само се поти."
    ей това прецака всичко, което ми допадна в стиха ти.

    п.п. страхът винаги мирише.
Предложения
: ??:??