СТРАЖА
Страхувах се от суетата в този пъстър
и разюздан свят.
Избирах тихите оазиси на шумния живот.
Но в края на света лудуваха виелици и сняг.
И рядко долитаха птици. И трудно достигаше Бог.
През вековете мълчах. И носех и срам, и окови.
И зъзнех над пепелищата на изгаряли
в прежното дни.
Но защо и сега съвестта ми
позорно и страшно мълчи,
когато с очите си виждам презряна и правдата ...