purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
7 окт. 2009 г., 12:49

Стража 

  Поэзия
701 0 11

 

СТРАЖА

 

 

Страхувах се от суетата в този пъстър

и разюздан свят.

Избирах тихите оазиси на шумния живот.

Но в края на света лудуваха виелици и сняг.

И рядко долитаха птици. И трудно достигаше Бог.

През вековете мълчах. И носех и срам, и окови.

И зъзнех над пепелищата на изгаряли

в прежното дни.

Но защо и сега съвестта ми

позорно и страшно мълчи,

когато с очите си виждам презряна и правдата

нова?

Не зная.

Аз съм припламнала в циганско лято гора.

Моите стари и дръзки приятели

вече са черна и плодна земя…

Надживях ли ги, подир тях като тъпча земята?

Въпроси, натежали от дяволско вино,

набъбнали гроздове,

надвиснал над черепа, с косъм завързан,

безмилостен меч.

Ответите – мънички, сгушени в тънката кожа

неопитни хорица,

доволни от малката радост, че имат легло

и завивка поне.

Боже мой,

толкова тръни никнат в нозете на босите!

Хиени и вълци ги дебнат зад почит и пост.

 

А поетите,

древните рицари, кършат ръце като просяци –

жадни за слава,

с пресъхнала песен и ниско за подвиг чело…

А аз се страхувах,

строях барикади и виках - отчаян и сам.

Но хората, свикнали с шум и окови,

не ме забелязваха даже…

Утихнали, свели мечтите си ,

те ме качиха на своя спокоен керван –

като куче да вия,

да плаша страха им, като вярна и сигурна стража…

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??