Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли
се крепи на огнището, дето отдолу гори –
щом жаравата тлее, лишен е от право да рухва
в най-сибирския студ, в неизгрели от немощ зори.
Скрежен вятър от север, разрошен съвсем по неделно,
разпилява без ехо въздишките с тънки вълни,
силуети на мисли, по своему свити в къдели,
се разделят невидими скришом със земните дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up