Nov 26, 2007, 10:56 AM

Странджа 

  Poetry » Landscape
3330 0 32
Тъй мека планина, като жена,
полегнала на припек сред полето.
Отпуснала зелени рамена,
докоснала с нозете си морето.
Косите и от дъбове и бук
разливат се по пищната и пазва.
Напролет раззвънява я капчук.
Наесен вятър приказки разказва.
През зимата е бяла като пух.
А лете е прохладна и омайна.
Тя пази непокорния си дух
и някаква необяснима тайна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Random works
: ??:??