Тъй мека планина, като жена,
полегнала на припек сред полето.
Отпуснала зелени рамена,
докоснала с нозете си морето.
Косите и от дъбове и бук
разливат се по пищната и пазва.
Напролет раззвънява я капчук.
Наесен вятър приказки разказва.
През зимата е бяла като пух.
А лете е прохладна и омайна.
Тя пази непокорния си дух
и някаква необяснима тайна. ...