Oct 16, 2013, 10:27 PM  

Странджа 

  Poetry » Civilian
507 0 3
Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук
хайдутите ни още помни.
И тъпчел я башибозук
в онези времена разгромни.
И всеки път кръгът на пън
бележел паметните дати.
Като в магичен, цветен сън
вървя под клоните чепати. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??