16 oct 2013, 22:27  

Странджа 

  Poesía » Civil
509 0 3
Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук
хайдутите ни още помни.
И тъпчел я башибозук
в онези времена разгромни.
И всеки път кръгът на пън
бележел паметните дати.
Като в магичен, цветен сън
вървя под клоните чепати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??