valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Oct 19, 2017, 12:32 AM

Странник 

  Poetry
439 1 5

Небето е червено като диня,
очите ми, опитват сладоста.
Една ненарисувана картина,
е вече трайно в моята душа .

 

Като хвърчило, слънцето трепери
и маха за довиждане с лъчи.
Дали с луната, то ще се намери?
Защо си няма слънцето, звезди?

 

Червеното попива в чернотата
и погледът ми, също се топи.
Дали не съм на Господ пред вратата,
а може би в покоите дори?

 

Искам да запазя тази гледка,
но тя изчезва, сякаш е мираж.
Черти от самолети, като с четка
задраскват този временен пейзаж.

 

Утре, залезът ще е различен.
Свидетел съм на странни чудеса.
Очите ми са жадни за обичане
и за това съм странен за света.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??