valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
19.10.2017 г., 0:32 ч.

Странник 

  Поезия
437 1 5

Небето е червено като диня,
очите ми, опитват сладоста.
Една ненарисувана картина,
е вече трайно в моята душа .

 

Като хвърчило, слънцето трепери
и маха за довиждане с лъчи.
Дали с луната, то ще се намери?
Защо си няма слънцето, звезди?

 

Червеното попива в чернотата
и погледът ми, също се топи.
Дали не съм на Господ пред вратата,
а може би в покоите дори?

 

Искам да запазя тази гледка,
но тя изчезва, сякаш е мираж.
Черти от самолети, като с четка
задраскват този временен пейзаж.

 

Утре, залезът ще е различен.
Свидетел съм на странни чудеса.
Очите ми са жадни за обичане
и за това съм странен за света.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??