radi4ka (Радостина)
4 8
Mar 17, 2008, 10:12 PM

Странник 

  Poetry » Other
992 0 3
Както тихо си вървях,
странник тъжен аз съзрях.
Болен, мокър, уморен,
той вървеше си смирен.
Но бедността не му измъчваше душата,
а друго беше - самотата.
В този миг, не знам защо,
в мене скърши се стебло.
И моята сълза гореща,
 сякаш иска да го стопли с нещо.
Той сила някак си събра
и усмивка на лицето му изгря.
После тихо ме отмина
и по пътя си замина.
В този тъй случаен ден
всичко промени се в мен.

© Радостина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??