Странник

17 mar 2008, 22:12

Poesía » Otra

1049 0 3

Както тихо си вървях,
странник тъжен аз съзрях.
Болен, мокър, уморен,
той вървеше си смирен.
Но бедността не му измъчваше душата,
а друго беше - самотата.
В този миг, не знам защо,
в мене скърши се стебло.
И моята сълза гореща,
сякаш иска да го стопли с нещо.
Той сила някак си събра
и усмивка на лицето му изгря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Странник

Искате да прочетете повече?

Propuestas