Стрaнник

Чувствам мъка и тъга в моята душа! 
Чувствам самота и празнота! 
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа? 

Къде е твоята усмивка? 
Къде са твоите очи? 
Къде съм аз сега сред разпилените листа, 
посипани върху пътеката на моята съдба? 

Чакам те да дойдеш, 
да озариш мрака в мен сега, 
да ме намериш сред разпилените листа на моята съдба,
да възвърнеш радостта в моята душа.

Изгубен в мрака, не спирам аз за теб 
да мисля, 
да мечтая. 
Търся те с очи, 
гледам, но не виждам къде си ти сега. 
Някъде там в светлината на живота,
далеч от мрака, 
от листата,
далеч от странника,
влюбен в теб сега! 

Щастлива, весела, засмяна 
грееш, като слънце 
над цветята, 
над листата 
и не знаеш, че там някъде в тъмата 
някой силно те желае. 
Някой странник, 
изгубен и самотен,
на границата между живота и смъртта,
чака теб в нощта -
да го спасиш от самотата,
царяща в собствената му душа!