Стрaнник
Чувствам мъка и тъга в моята душа!
Чувствам самота и празнота!
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа?
Къде е твоята усмивка?
Къде са твоите очи?
Къде съм аз сега сред разпилените листа,
посипани върху пътеката на моята съдба?
Чакам те да дойдеш,
да озариш мрака в мен сега,
да ме намериш сред разпилените листа на моята съдба,
да възвърнеш радостта в моята душа.
Изгубен в мрака, не спирам аз за теб
да мисля,
да мечтая.
Търся те с очи,
гледам, но не виждам къде си ти сега.
Някъде там в светлината на живота,
далеч от мрака,
от листата,
далеч от странника,
влюбен в теб сега!
Щастлива, весела, засмяна
грееш, като слънце
над цветята,
над листата
и не знаеш, че там някъде в тъмата
някой силно те желае.
Някой странник,
изгубен и самотен,
на границата между живота и смъртта,
чака теб в нощта -
да го спасиш от самотата,
царяща в собствената му душа!
© Христомир Лазаров Все права защищены