Nov 16, 2010, 3:58 PM

Страст 

  Poetry » Love
1066 0 33

 Страст


Уж догаря страстта – суха борина в зимно огнище,
омърлушен, димът се увива по твойта снага,
саксофонът на вятъра тихо тъгата разнищва
и сковаващ душите напев обезмисля снега.

Вред животът ни стеле се - пепел от прежна стихия.

Но сладни на езика от тая горчива съдба –
ти лакирани скалпели-нокти - във мен ще забиеш,
ще ми драскаш до кръв, и до стон, и до лудост гърба...

После пак ще притихнем, а моите рани ще светят,

озарена, нощта ще искри като черен елмаз –
ще осмислим снега с цвят невидим на приказно цвете,
и в огнището огъня пак ще кладем аз и ти... ти и аз.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??