Страст

Jun 21, 2018, 9:25 AM

Poetry » Love, Phylosophy, Other

375 0 0

Сърцето ми с болка бе обвито.

От самота и страх то бе привито.

Самият факт че то туптеше...

Самият живот даже го гореше!

Усамотено там далече в края

За него невидим беше раят

Като кон с капаци гледаше то

А достижимото беше само едно

Любовта негова цел беше и винаги е била

Но под различни форми живота нявга я скъта

А сърцето виждаше форма само една

именно тази отдадена на страстта

Съжалявам ако има правописни или пунктуационни грешки. все още не съм свикнал да пиша с препинателни знаци на компютър !

Please sign in with your account so you can comment and vote.