Сърцето ми с болка бе обвито.
От самота и страх то бе привито.
Самият факт че то туптеше...
Самият живот даже го гореше!
Усамотено там далече в края
За него невидим беше раят
Като кон с капаци гледаше то
А достижимото беше само едно
Любовта негова цел беше и винаги е била
Но под различни форми живота нявга я скъта
А сърцето виждаше форма само една
именно тази отдадена на страстта
© Деян Софийков Все права защищены