Изпиваш с дъха си мойто съзнание,
внедряваш се тихо под кожата ми.
С до болка познатото ти обаяние,
изтриваш света и пак сме сами.
Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш,
със тръпки по кожата, че тук си, шептиш.
Пръсти в косите ми нежно заравяш,
с целувки по устните бавно вървиш.
Изтрити са мислите в сумрака на стаята.
Усещане... Чувство... Допирът ти.
Погълната от твойто ухание цялата,
забравям, изчезвам, не съм аз, а си ти...