17 июн. 2010 г., 17:52

Страст 

  Поэзия
566 0 4

Изпиваш с дъха си мойто съзнание,

внедряваш се тихо под кожата ми.

С до болка познатото ти обаяние,

изтриваш света и пак сме сами.

 

Приплъзваш се тихо, без дъх ме оставяш,

със тръпки по кожата, че тук си, шептиш.

Пръсти в косите ми нежно заравяш,

с целувки по устните бавно вървиш.

 

Изтрити са мислите в сумрака на стаята.

Усещане... Чувство... Допирът ти.

Погълната от твойто ухание цялата,

забравям, изчезвам, не съм аз, а си ти...

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??