Тиктака времето безспирно...
И на конвейер години се редят.
В ритъма забързан
косите посивяват!
Вечерите дълги...
за размисъл остават.
За времето отминало,
за твойто старо аз...
За всичко, което
направил си до днес.
А сутрин
огледалото те гледа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up