aap (Ангел)
920 3578
18.07.2014 г., 9:39 ч.

Стрелки 

  Поезия
326 0 7

Тиктака времето безспирно...

И на конвейер години се редят.

В ритъма забързан

косите посивяват!

Вечерите дълги...

за размисъл остават.

За времето отминало,

за твойто старо аз...

За всичко, което

направил си до днес.

А сутрин

огледалото те гледа

с тъжен поглед, посивял.

Небръснат и подпухнал,

от размисъла нощен недоспал.

Набързичко се стягаш и вървиш!?

Там, на конвейера, се качваш.

И с усмивка, купена

от някаква реклама...

Живота си посрещаш

със лъжа.

Какво остава ти, не зная!?

Освен да гледаш

как светът през теб минава...

Остава в тебе самота...!

Тиктака времето безспирно...

Часовникът стрелките си върти.

А тез стрелки, това сме ние...!

Изгубени във времето души.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??