Една прашинка надежда

Sep 18, 2022, 10:58 AM 2022-09-18T15:37:03+03:00

Poetry » Strict forms

509 3 9

ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА

Златна плесен покрива града,

зазорява и още е тихо.

Тъмни облаци слънцето скриха

и издишаха кръпки ръжда.

Сякаш лесно е да си простим,

но защо ли това не се случва?

Всеки блян за любов е заключен –

зад резета и тежки врати.

Под дъжда като куче скимти,

безприютна, надеждата крехка,

стиска длани под дрипава дреха.

И с дъха си през шала си рехав

ни предлага прашинка утеха –

ала стига – да бъдеш щастлив.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-09-24T18:28:17+03:00

Благодаря, Златна, че намина.
zelenaradost (Милена Френкева)

2022-09-18T22:47:14+03:00

Един щастлив лъч и целия ни живот засиява.
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-09-18T19:48:59+03:00

Хубав стих, Вале, то без надежда може ли! Хсреса ми и те поздравявам!
ДИС (Деа)

2022-09-18T19:03:40+03:00

Стига!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2022-09-18T15:36:01+03:00

…aла стига да бъдеш щастлив
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2022-09-18T14:40:40+03:00

!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-09-18T11:27:38+03:00

А прошката е трудно нещо, поне за мен. Не крия, може би трябва да се науча.
yotovava (Валентина Йотова)

2022-09-18T11:25:01+03:00

Благодаря, Тони, объркала му бях заглавието, като се замислиш, надеждата винаги носи утеха.
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-09-18T11:22:31+03:00

Нека надеждата да подари утеха! Харесва ми!