yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
18 сент. 2022 г., 10:58  

Една прашинка надежда 

  Поэзия » Строгие формы
508 3 9

ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА

 

Златна плесен покрива града,

зазорява и още е тихо.

Тъмни облаци слънцето скриха

и издишаха кръпки ръжда.

 

Сякаш лесно е да си простим,

но защо ли това не се случва?

Всеки блян за любов е заключен –

зад резета и тежки врати.

 

Под дъжда като куче скимти,

безприютна, надеждата крехка,

стиска длани под дрипава дреха.

 

И с дъха си през шала си рехав

ни предлага прашинка утеха –

ала стига – да бъдеш щастлив.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??