conity (Цони)
13 3
Oct 2, 2010, 11:04 PM

Студ 

  Poetry » Other
941 0 1

Студът обхвана цялото ми тяло,

стигна даже до сърцето ми.

То стана като камък,

твърдо и безчувствено.

 

Студът стигна и очите ми.

Те сега са като огледало,

красиво, неподвижно

и отразяващо света.


Душата чезне в този студ,

това вече не е душа,

а ледена пустиня.

Сега не съм човек,

а скулптура от лед.



© Цони All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??