2 окт. 2010 г., 23:04

Студ 

  Поэзия » Другая
942 0 1

Студът обхвана цялото ми тяло,

стигна даже до сърцето ми.

То стана като камък,

твърдо и безчувствено.

 

Студът стигна и очите ми.

Те сега са като огледало,

красиво, неподвижно

и отразяващо света.


Душата чезне в този студ,

това вече не е душа,

а ледена пустиня.

Сега не съм човек,

а скулптура от лед.



© Цони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??