Защо нарани ме толкова силно? Защо ли боли ме така непосилно? Не мога да виждам, да чувам, да мисля. Сега ненавиждам усмивката чиста, която до вчера ме даряваше с радост и бе тя за мене единствена сладост. Очите зелени сега не говорят, така са студени, за милост не молят. Сълзи от очите ми бавно се стичат, вървя по следите ти и те ме завличат на място студено, тъй празно и пусто. Разбирам смутена, ти мен не допускаш в сърцето ти плахо аз днес да се скирия, да намеря утеха там, ледът да разбия.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up