24 февр. 2007 г., 11:14

Студен 

  Поэзия
846 2 3
Защо нарани ме толкова силно? Защо ли боли ме така непосилно? Не мога да виждам, да чувам, да мисля. Сега ненавиждам усмивката чиста, която до вчера ме даряваше с радост и бе тя за мене единствена сладост. Очите зелени сега не говорят, така са студени, за милост не молят. Сълзи от очите ми бавно се стичат, вървя по следите ти и те ме завличат на място студено, тъй празно и пусто. Разбирам смутена, ти мен не допускаш в сърцето ти плахо аз днес да се скирия, да намеря утеха там, ледът да разбия.

© Мони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като песен, така се лее...
    Поздрави!
  • Това може да го разбере само,който го е изпитал!Между любовта и омразата съществува само една тънка граница.Понякога е много лесно да я прекрачиш!
    Прекрасно стихотворение!Продължавай да пишеш!
    Поздрав!
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??