Sep 15, 2009, 12:24 PM

Студен 

  Poetry
632 0 0
Последните капки светлина се стичат по формите,
а сенките променят чертите ти.
Разпадаш се бавно на частици мрак,
защото тази вечер няма звезди,
в нощта на нашата раздяла.
И ще живееш в спомени, обречени на невидима разруха.
Ще дишаш в погледи, разменени от скука.
Даде ми време, за да ме измъчваш,
но аз получих време, за да те преглътна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??