Студен

15 sept 2009, 12:24

Poesía

554 0 0

Последните капки светлина се стичат по формите,

а сенките променят чертите ти.

Разпадаш се бавно на частици мрак,

защото тази вечер няма звезди,

в нощта на нашата раздяла.

И ще живееш в спомени, обречени на невидима разруха.

Ще дишаш в погледи, разменени от скука.

Даде ми време, за да ме измъчваш,

но аз получих време, за да те преглътна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.