Студено ми е! Тъй ми е студено,
че цялата замръзвам час след час.
Завита във леглото заледено
все спомените топли търся аз.
Но те със времето отдавна вече
останали са някъде назад.
Нареждам пъзелите късно вечер,
отделям огнените – те димят…
Че огънят от двама се запалва,
а аз в одеялото съм все сама.
И ако ще да бъдат сто одеяла
пак ще треперя все тъй от студа. ...