Студентско признание
Не питай защо аз пак мъкна кожуха,
макар че е топло в тоз мартенски пек,
макар че е пролет и вятър не духа,
и птиците порят по пътя си лек.
Макар че челото ми от потта лъска,
макар че ме пари отвътре и вън,
и аз като птичка в кафеза се блъскам,
и в пясъка бягам, като насън.
Защо ли го мъкна кожуха, ще питаш,
и тропам с подкови на зимен чепик...
Навярно това за нормално не считаш ...