3 jul 2012, 13:06

Студентско признание 

  Poesía » De humor
330 0 2

  Студентско признание

 

Не питай защо аз пак мъкна кожуха,

макар че е топло  в тоз мартенски пек,

макар че е пролет и вятър не духа,

 и птиците порят по пътя си лек.

 

Макар че челото ми от потта лъска,

макар че ме пари отвътре и вън,

 и аз като птичка в кафеза се блъскам,

и в пясъка бягам, като насън.

 

Защо ли го мъкна кожуха, ще питаш,

 и тропам с подкови на зимен чепик...

Навярно това за нормално не считаш 

и  не разбираш ти този ми трик...

 

Не зная как мога аз друго да сложа...

Това ми е всичко, за “хоп и за гроб“.

Ръка на сърцето си тука ще сложа 

и ще си призная, че също съм сноб!

  23.03.1954г. Пловдив

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??