Dec 21, 2008, 8:09 PM

Стволът на старостта 

  Poetry
1109 0 14
С годините отиде си страхът
от сребърния сал на старостта,
търкулна се забързано дъхът
на приказната фея-младостта.
Отрони се последното листо
и есенното слънце го огря,
а стволът на самотното дърво
стоеше с гордо вдигната глава.
Той знаеше, че носи сладостта
на земните и преходни неща,
и чакаше смирено песента
с камбанен звън, пропит от любовта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Random works
: ??:??