Стъклена прегръдка
С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър
и ехото от счупване кънтеше,
и твърде нависоко беше Господ,
а чувствата ѝ -Дявол да ги вземе!
Увяхна всяка роза в дома ѝ,
бодлите ѝ растяха наобратно
по струните се късаше гласът ѝ
И капеше по сивото ѝ рамо.
Рисуваше лицето му по рафта,
събрал праха от хиляди целувки
Течеше по рисунката невярност
от порите на черните ѝ пръсти.
В камината горяха ледовете
в дома ѝ стана още по-студено.
Отиде и до снимката се свлече
прегърнала стъклата за последно.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми, Дени! Много, макар и тъжно!💖 И пожелавам новата снимка да не може да се счупи никога!
-
Краси, Благодаря ти.
Ще го погледна 🌺🌹🌹 -
Думите са сила Дени и имат свойството да се материализират. Последният стих много мрачно ми звучи.
Я, погледни огледалото
колко любов е събрало
в него Творецът на Цялото,
сложил е духче във тяло
-
Торта, торта!
-
Прегръдка? Торта? Ракията свърши, но и кафето е повод за разговор.
-
Георги а мъжката.. 🤣
Марианка, Благодаря 🌹🌷🌸 -
Женската душа е като вулканът на Тира - изригване, среща с океана, взрив...
-
Ирина, Геновева.. Благодаря!
-
Много гняв и болка, Дени! Дано да са само на хартия!
-
Дявол ги взел тези стъкълца болезнени! Замети ги и ги затрупай с цветни мисли 🌼
-
Благодаря, Силве!
-
Сви ми сърцето, съпреживях. Поздрави, Дени.
-
Георги, Деа, Светулке ❤️
-
Много болка...
-
Болезнено и излято на един дъх.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Една нестъклена прегръдка за теб🌹