С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър
и ехото от счупване кънтеше,
и твърде нависоко беше Господ,
а чувствата ѝ -Дявол да ги вземе!
Увяхна всяка роза в дома ѝ,
бодлите ѝ растяха наобратно
по струните се късаше гласът ѝ
И капеше по сивото ѝ рамо. ...