Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми,
част от милионите живи играчки,
а после шум от разбито стъкло
и безкрайният звук на спирачки.
От лед замъглена повърхност,
въртяща и мене със себе си даже,
не успя във върховния взлом
една надежда да ми покаже. ...