26 ago 2009, 23:16

Стъкло 

  Poesía
691 0 3

Като разбито стъкло беше душата ми,

търсеща, искаща, вечно неспираща,

тихо събаряща с взор небосклона,

в който до вчера се взираше тръпнеща.

 

Един спектакъл беше животът ми,

част от милионите живи играчки,

а после шум от разбито стъкло

и безкрайният звук на спирачки.

 

От лед замъглена повърхност,

въртяща и мене със себе си даже,

не успя във върховния взлом

една надежда да ми покаже.

 

Като разбито стъкло беше душата ми,

граничеща близо до ада,

във въртележка от болка и звучи,

ме остави да търся наслада.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??