Jan 13, 2012, 1:09 PM

Стъпки 

  Poetry » Phylosophy
1075 0 16
Не бързай, пътнико, не бързай!
Животът сам ще те прескочи,
а ти ще драпаш да го вържеш
и разпнеш в четири посоки.
Но някога, оголил вълчи кътник,
ще заковеш на кръстопътя,
прозрял, че този свят е съдник,
а ти с ботуш си го настъпал.
По синия асфалт до Господ
ще белне краят на сокака...
Там всичко е пределно просто,
цъфтят навярно сини макове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Random works
: ??:??