Jan 11, 2007, 11:51 AM

Стъпки 

  Poetry
659 0 13

Завиване, тишина навън.

Очакване в мислите тръпне.

В заспиване, клепачен сън.

Нощта бърза да се отдръпне.

Изгряване, ранобуден звън.

Много тежест носят очите.

Ах, мрачно е и студено вън.

Бодат за докосване лъчите.

Една е мисълта - не сбъдване.

Тогава кой така нощта отви ?

Изплува въпросът при ставане.

Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??