11.01.2007 г., 11:51 ч.

Стъпки 

  Поезия
660 0 13

Завиване, тишина навън.

Очакване в мислите тръпне.

В заспиване, клепачен сън.

Нощта бърза да се отдръпне.

Изгряване, ранобуден звън.

Много тежест носят очите.

Ах, мрачно е и студено вън.

Бодат за докосване лъчите.

Една е мисълта - не сбъдване.

Тогава кой така нощта отви ?

Изплува въпросът при ставане.

Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??