Jul 1, 2015, 8:38 PM

Стъпки по росата 

  Poetry » Phylosophy
413 0 9
Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг
във дните с малка крачка.
И не искам да съм друг,
предсказано от врачка.
С мен обаче ходи внук
и тъпчем по росата.
Аз - един затихващ звук,
а той - звезда в косата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??