Птичките в очите пеят щом те видят.
Песните в сърцето слушат в полусън.
Розовият изгрев синьото люлее,
облаците пишат ритъма навън.
Нощното е страшно, нощното е мрачно,
котки глас извиват, плисва леден лай...
с теб отново вярвах в топлото ни утро:
страшното ни може би си има край.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up