danda (Даниела)
358 1120
May 14, 2011, 2:13 PM

Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре 

  Poetry » Other
1024 0 15

Слънце чорлавите си лъчи разреса,

после разпиля ги – в светло петолиние,

две оси под палката на вятъра унесен

неохотно се разпяха – доо, рее, ми.

 

Червени токчета ритмично закъсняваха,

сопранов смях опита се да ги догони,

нахален клаксон-баритон реши да ги задява,

а бледи мушката го насърчиха от балкона.

 

Дръвче едва докосна с лък стъклата,

а те издуха бузи – на тромпет да свирят,

съседката килим изтупа във стакато,

бездомен охлюв промърмори монотонна диря.

 

Фанфари люлякови възвестиха: „Май е тук!”,

акорди от копнеж разменят черно-бели котки,

разбойник малък с камъчета свири по улука,

зад ъгъла сто коня мощно пеят дизелови ноти.

 

Денят навън се вихри в гениална ария,

а аз отказвам да я слушам – сънена и инатлива,

едно пране не спря да ръкопляска на фанфарите,

не знам, но... някак си без теб ми е фалшиво.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??