danda (Даниела)
358 1120
14 may 2011, 14:13

Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре 

  Poesía » Otra
1018 0 15

Слънце чорлавите си лъчи разреса,

после разпиля ги – в светло петолиние,

две оси под палката на вятъра унесен

неохотно се разпяха – доо, рее, ми.

 

Червени токчета ритмично закъсняваха,

сопранов смях опита се да ги догони,

нахален клаксон-баритон реши да ги задява,

а бледи мушката го насърчиха от балкона.

 

Дръвче едва докосна с лък стъклата,

а те издуха бузи – на тромпет да свирят,

съседката килим изтупа във стакато,

бездомен охлюв промърмори монотонна диря.

 

Фанфари люлякови възвестиха: „Май е тук!”,

акорди от копнеж разменят черно-бели котки,

разбойник малък с камъчета свири по улука,

зад ъгъла сто коня мощно пеят дизелови ноти.

 

Денят навън се вихри в гениална ария,

а аз отказвам да я слушам – сънена и инатлива,

едно пране не спря да ръкопляска на фанфарите,

не знам, но... някак си без теб ми е фалшиво.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??