Dec 4, 2019, 10:16 AM

Суета 

  Poetry » Phylosophy
1364 3 1
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже,
но носим си ключето на врата,
та в миг на болка, безметежно
капака да открехнем. Суета.
Да влезем пак на пръсти и отново
си спомним за отминали неща.
Докоснати, превърнати в слово,
съдбата пренареждат на листа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??